Политиката по света

Мит ли е американското военно превъзходство?

Преглед на концепцията за оценка на вражески и свои способности

Погледната от наши дни, немската победа над Франция в първата половина на Световната Война изглежда без изненади. Историците отдавана са анализирали причините и отдавна са оценили немската военна машина от 1940 г. като по-мощната и по-способната. По онова време обаче, резултатът е бил напълно неочакван. На Франция се е гледало като на върховна сила, имаща една от най-големите сухопътни армии, третия по сила флот и втората най-голяма колониална империя. В допълнение, Франция предвожда Съюзниците в Първата Световна Война и ролята й дава репутация на непобедима военна сила. Когато през 1923 г. Германия закъснява с изплащането на репарациите, Франция с лекота напада и окупира част от Германия, разбивайки малката и неспособна армия на Ваймарската Република. Презумпцията, че Франция и Великобритания лесно биха победили Хитлер, ако той прояви агресия е подържало чувството за мир и сигурност в Европа до самото начало на Втората Световна Война. Както тогава, така и днес, репутацията на доминиращите военните сили винаги е държала света в мир и порядък, а загубата и е предизвиквала хаос и агресия. Пример е разпадането на Съветския Съюз – акт, който хвърля във война и дезинтеграция цялата зона на влияние на комунистите. След 1993 г., в Европа се разпадат няколко държави – Югославия, Чехословакия, Съветския съюз и Украйна. Конфликтите са безбройни, а потушаването им отнема десетилетия и намеса на новите сили и супер сили.
Днес светът се крепи на други презумций, най-важната от които е, че Американската армия е непобедима. За колкото и войни да пишат медиите, днешният свят е по-скоро мирен и спокоен, главно защото никоя друга държава „… не харчи за въоръжение колкото САЩ..” и „…никоя друга държава не е способна или решена да изпрати своите въоръжени сили по света с цел да въдвори ред…”. Тези, които искат да се противопоставят на днешната система и ред са принудени да го правят или по несиметричен начин – тероризъм, или да намерят друг неконвенционален метод – например хакерство.
Също както идеята за френската непобедимост от времето на Втората Световна Война, идеята за американската непобедимост може да бъде разобличена от някой смел, агресивен или неразумен лидер. По-долу описвам няколко параметри на военната мощ, в които най-способните въоръжени сили на така наречения „свободен свят” губят преимуществата си.
Самолетоносачите
„Този, който командва моретата, управлява света.“ Дефиницията е от времето на древните гърци и е актуална и в наши дни. Поне на хартия, Америка управлява моретата. САЩ и съюзниците й, могат да разгърнат 13 самолетоносача и стотици подкрепящи ги кораби и подводници. Русия и Китай скромно притежават по един от този клас кораби. И тук идват проблемите. Както френските тактики и въоръжение са били остарели и неспособни да противодействат на мълниеносния удар на немците, така и самолетоносачите може би са остарели. В своя статия, военният анализатор Дейвид Вайз подчертава, че самолетоносачите на западните флоти са все по уязвими от набор от нови технологии – започвайки от асиметричните методики за атака, до супер-тихи подводници и прецизни балистични ракети. Факт е, че при всички военни учения и симулации, самолетоносачите продължават да бъдат потапяни още в началото на битките.
До скоро, присъствието на самолетоносачи в близост до остров Тайван предоставяше гаранции, че Китай няма да окупира Сепаратисткия остров. При симулациите и ученията на двете страни от последните години, Китайците са способни да премахнат над 73% от съюзническата флота преди да влязат в обсега на защитите на островната държава. Изглежда, флотът на бъдещето ще се състои от малки, невидими плавателни съдове въоръжени с прецизни ракети и безпилотни апарати.
Стелт бойни самолети
Както военноморската сила, така и въздушните способности на една армия са критично важни. „Този, който командва небето, командва битката.“ Много военни анализатори с шега споменават, че 6-дневната война между арабите и Израел всъщност е еднодневна. Израел успява да победи мнгократно с всячески превъзхождащите го сили на два фронта като извършва превантивен удар и унищожава авиацията на враговете. Останалите бойни действия са просто формалност и не съдържат интрига и риск от обрат. От времето на корейската война, американските войници не са попадали под удари на вражеска авиация. Всяко планиране на бойни действия в западните военни училища е базирано на един фундамент – доминиране в небето. САЩ, Франция, Великобритания и Германия, заедно с техните съюзници харчат стотици милиарди долари за разработка на невидими изтребители. Доктрината за невидим и изненадващ удар е под въпрос след технологичните пробиви на военнопромишлените комплекси на Русия и Китай от последните години. Те успяват да засичат и неутрализират невидимите самолети, лишавайки потенциалите си опоненти от въздушно превъзходство. Да разчиташ на една технология за цял раздел от военната си мощ е меко казано да ходиш по много тънък лед с бетоновоз и да очакваш, че ще си голям късметлия.
Комуникация и сателити
От началото на 90-те години на миналия век, анализаторите в Пентагона прокламират концепцията за ‘информационно-свързано бойно поле’. Тази концепция революционизира воденето на бойни действия. Идеята е, че всеки на бойното поле ще бъде свързан с всеки друг, премахвайки неизвестността и непредсказуемостта на войната (fog of war). Командирите ще знаят къде са техните части в реално време, а отделните бойните единици ще могат да реагират на всичко случващо се много преди критичният момент да е настъпил. Забързвайки реакциите на всички, войната ще стане предсказуема като партия шах. От 2003 г., американската армия се опитва да усвои информационна свързаност между отделните подразделения с променлив успех. Остава отворен въпросът как ще реагират нашите отбранителни единици ако при потенциална война с Китай или друг опонент, комуникациите на въоръжените сили бъдат саботирани в първите секунди на войната. Липсата на информация и координация парализира западните армии и техните бойни единици стават безполезни колкото всеки електрически уред без енергия. В допълнение, за да се придвижва бързо и за да покрива районите на отговорност, данните на военните минават през сателити на ниска орбита. Тези ‘космически релейни станции’ са изключително уязвими от поразяване и блокиране от страна на потенциалния агресор.
Всички гореописани аспекти на еволюцията на военната технология и приложимата доктрина, свидетелстват за постепенно отслабване на доминацията на въоръжените сили на САЩ – процес, който поставя под риск световния ред и нашия мирен начин на живот.